7 грешки при двуезичен сайт, които вредят на читателите и на SEO

Едно правило реши всичко останало

В Arc AI изградихме сайта си на английски и на български за три дни и очевидната пряка пътека изникна бързо: да се показва текст на английски език, докато българската страница не е готова, така че да не изглежда празно. Екипът изключи тази възможност, преди да напише и ред за този вариант. Липсващ превод означава, че страницата не съществува на този език. Това решение после разкри проблеми, които английската версия никога не бе показвала: преливащ текст, шрифт, неподходящ за кирилицата, и пряк път за кеширане, който би показал грешния език.

Трябва да е ясно, че страницата липсва

Показването на английски текст под български адрес изглежда като вид любезност. За читателя звучи като счупен превод. За търсачката изглежда още по-зле: hreflang таг, сочещ към българска страница без нито дума на български.

Затова правилото е категорично. Превключвателят на езика и hreflang таговете свързват само двойки, които наистина съществуват от двете страни. Няма българска версия? Адресът връща "страницата не е намерена" - никога пренасочване към статията на английски. Картата на сайта показва само реални езикови двойки, с английски като език по подразбиране.

Третирайте всеки език като отделна публикация

Публикуването на английската версия не публикува българската. Всеки език се нуждае от собствен адрес, обобщение, SEO полета, статус и дата. Административният екран не бива да пита "изглежда ли нещо незавършено?", а "чернова ли е конкретно българската версия?"

Едно изключение: цитатите на клиенти запазват оригиналния си английски текст дори в българската версия на сайта, защото пренаписването на нечия препоръка не е превод. Там, където изобщо няма български текст, резервният вариант е написан на български по подразбиране - никога английският оригинал.

Проектирайте за езика с най-дългите думи

На страницата с услугите картичка, изчислена точно за английския етикет "Re/Build", се сблъска с българския му еквивалент, "Преизграждане", и думата преля извън нея.

Българският текст обикновено е по-дълъг от английския, често значително. Решението не беше размер на шрифта, избран за английски и оставен с надеждата да "оцелее" след превода, а размер спрямо самия контейнер на текста. Всеки компонент вече се тества на езика с най-дългите думи, на телефон.

Шрифтовете създават по-тиха версия на същия проблем: заглавният шрифт на сайта няма нито една кирилска буква, затова българските заглавия автоматично преминават към шрифта на основния текст - това не е пропуск, а съзнателно решение.

Бъгове, които се появяват само при втория език

Трик за кеширане, който работи прекрасно на едноезичен сайт, става опасен щом се появи втори език. Проверката на плана на Arc AI откри оптимизация, при която споделен компонент би се изобразил веднъж, по време на компилацията, и после би сервирал същата кеширана версия на всеки посетител, независимо от езика му. Всичко, зависещо от заявката, включително езика, трябва да остане извън такова кеширане.

По-малките пропуски също имат значение: съобщенията за валидация на формуляри по подразбиране са на английски в повечето платформи, страниците за грешка трябва да разпознават езика направо от адреса, а един автоматизиран тест, сравняващ двата файла с преводи, хваща липсващ етикет, преди да стигне до реалния сайт.

Шест въпроса, преди да наречете сайта двуезичен

• Всяка връзка на превключвателя води ли до страница, която наистина съществува на този език?
• Показват ли hreflang таговете само реални двойки?
• Публикуван, датиран и обобщен ли е всеки език отделно от останалите?
• Тествали ли сте всеки компонент на езика с най-дългите думи, на телефон?
• Съдържа ли шрифтът ви всяка азбука, на която публикувате?
• Има ли нещо кеширано по начин, който игнорира езика на посетителя?

Два езика, един стандарт

Двуезичният сайт не е два сайта, съединени с превключвател на езика, това е един сайт, който говори два пъти. Всеки пряк път, третиращ втория език като добавка, рано или късно излиза наяве: счупена картичка, липсващ етикет, страница, на която търсачките спират да се доверяват. Нито една от тези поправки не е скъпа; всяка просто трябва да се реши съзнателно, преди да бъде пуснат сайтът онлайн.